Тъжна коледа

Поглед в мисли реещи се слива
на прага пред бездомната тъга,
сърцето хапано от спомените бие,
в ритъм по-различен през ноща.

Въздишки раждат се и в миг отлитат,
облечени във пара от студа,
ръцете пръстите в един преплитат,
трепкащи от допира в снега.

Пред портата полепнала с висулки,
една душа във нищото наднича,
а вятъра наплел снежинки в люлки,
покани погледа във спомени да тича...

Един човек родил се тъжен,
сам стои на прага пред дома,
във коледната нощ дори не бърза,
да влезе сам при празната елха.

Един човек със плачещи очи,
със улицата миговете коледни споделя,
песен празнична от всяка улица звучи,
на тази...пустата...тъгата пее!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf