Безмълвно сърцето ми спря без твоята любов и топлина
отиде си, далече отлетя
половин човек съм, половин душа.
Но пак Любов се връщаш,
а от толкова обич почти изгоря
в пепел лежат две сърца сега
овъглям се, като до теб стоя.
Ах как се радвам, че те нямам
прости, че близо те допуснах
душите ни събраха се в една, ала сърцето заболя и те пуснах.
Отивай си Любов не си за мен.
Отивай си. Недей да почерняваш.
Виж, кървиш във този ден студен.
Пази се. На друг ще се раздаваш.
Ти си слънце и ме палиш,
аз горя те бавно до фитил
Господи, моля те да ни избавиш
душите ранени Ти би ли спасил.
/посветено/
