Две души във тъмнина вървелисред тълпи от хора, глъч и суетатърсят другият, тоз` който ще намерискритите съкровища на тяхната душа.Той вървеше, бледен, тъжен и самотентърси свойта пътеводна светлина.Тя огряваше пък небосклона нощенвикаше го, търсеше го тя в нощта.Той видя я и остана бездиханенокрили го чувството на любовта.Тя свенливо преде му застанаи разбра че веч` не е сама.Той й каза:"Обгърни ме гълъбице моясъс криле любовнис дъх от красота."Тя отвърна:"Целуни ме нежно ти соколе!Твоя съми с теб ще съм във вечността."Сливат се те двама и забравят`щот` за тях светът е в другияттоз` който е от другата странаи един на другиму в очите се потапяткъпят се в божествена, сияйна топлина.Веч` не двама са, а едно сърце е вечето тупти със ритъма на любовтаВеч` не двама са, а една душа е вечетя е окрилена в щастие и красота.23/07/2005
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------