И няма светлина във края на тунеланощта безкрайна е със свойта пустотасълзите ми с реките други ще се слеятв море ще се превърнат те заливайки света. Надеждата изчезна безвъзвратноусмивката я няма веч на моята устане знам дали ще върне се обратно усещането дет` граничи с красота. И само болката останаслед мигове на щастие и суетняв единият във светлина облянаот следващият аз завинаги ще съм сама.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------