ЦВЕТЯТА В МОГИЛИНО

(Изоставените деца на България)

Могила със прекършени цветя,
обречени на смърт във нищетата.
Не знаят те какво е пролетта,
и цвят дори си нямат във листата.

Мечтаят тъжно. С восъчен копнеж
за някой светъл парк или градина.
Но вместо чиста радост и цъфтеж,
виси над тях зловеща гилотина.

И няма кой цветята да съзре.
Да скъса всяка тяхна диагноза.
Те рози са. Но как ли ще умре
дори едничка нецъфтяла роза?

Цветя са те, поникнали на гроб,
във който гният съвести фалшиви.
И няма кмет, ни даскал, нито поп,
та да оплачат времената диви.

Цветя са те, маркирани за брак.
И тежест - на тълпите неугледна.
Могилата е страшният им мрак.
По право - спирка първа и последна.

Така сълзи в очите ми скръбта,
че няма смях и слънце за сърцата...
Могила със прекършени цветя,
обречени на смърт във нищетата.

(От стихосбирката "Бакърена паничка")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf