Не се страхувам да вярвам

Изплаквам хиляди болки и наивност

всеки път, когато сърцето си отворя

и да обичам...

е като врата, която не мога да затворя.

Отсреща си винаги срещам

глупост, алчност и поквара,

смеят ми се, когато искам да летя

и истиснки себе си да изразя.

Отсреща си виждам слепота,

безумност в изкуствени цветя,

виждам завист, омраза...

но и виждам също обич и топлина в залеза.

Сега  вече усещам,

че само аз мога да спра дъжда

в духа на собствената си песен

и да живея, и в зима, пролет, и есен.

Сега вече усещам,

че да летя не е наивност, а лято в сила и духовност,

че на този свят живея,

за да мога в любов да изгрея.

Сега вече не се страхувам да вярвам...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf