Щастливо разделени!!!

Каква ирония!Със теб вървим

светли,нежни и сплотени.

Следи ни тротоара...и мълчим,

неразделни с теб...и разделени.

              Не стъпваме-криле ни носят

              над хората,над хулите,шосето.

              Без тъжни сълзи и въпроси

              летим щастливи към кафето.

Ръцете-нишки от коприна,

в която сме втъкани двама.

Тази нежност ще я има,

дори когато нас ни няма.

                      Пристигнахме.Цигарен дим

                      забулва ни с воал скроен.

                      Светът е просто несравним,

                      когато съм до теб...И ТИ ДО МЕН!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf