Еретично

Да те търся сред рояк звезди не мога.

Да се вричам в морските вълни е смешно.

Аз мога само да съм влюбена до изнемога.

Но те търся в ударите на сърцето грешно.

Аз вричам се единствено на твоите очи,

От морските вълни по-мощни,

Да закрият даже лунните звезди,

Изгрели в небосвода на самотните ми нощи.

Ти си всяка молекула въздух,

Вдишана от жадните ми дробове.

Ти си дъхът от устните изплувал.

Ти си атмосферата на всичките ми светове.

И животът ми е изграден около теб,

Във твоята орбита единствено пътувам.

и единствено светъл е моят лунен ден,

когато от усмивката ти той е образуван.

Ти си моята Вселена и Космосът безкраен.

Ти си Слънцето и въздухът необходим.

За мен не си Мъжът Случаен.

С Божествената сила си пропит.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf