|
Сълза в окото на убиец
Познавам го,още когато бе невинно дете.Малко тантуресто,с розово-червени бузки,много тихо и стеснително дете.Един ден след толкова години го видях,слизаше от черния автомобил,с изпито лице с празен поглед,нямаше го вече невинното дете.Сядаше често на онова кафе,малкото с ръчно написаната табелка “Дъга”.Не му подхождаше,сега носеше елегантен черен костюм,скъпи обувки,хубава риза,от всякъде си бе първа класа.Това тантуресто дете сега бе елегантен,дори красив младеж.Ако не беше дълбокият белег на едната му буза,никога не бих го познал,да точно този белег бе дал и прякорът му сред каналните плъхове на София.Белязания бе онова момче,което мечтаеше да стане ченге или както ние ги наричахме милиционер,а сега,смешно сега той бе от другата страна.Работата ми бе такава,че разполагах с много време,от мен се изискваше да заведа децата на шефа на училище и след това осем часа киснене по Витошка или някъде паркирал в забранената зона,да се отдавам на моята страст,да страстта ми бяха скъпите дрехи.Тъкмо бях закарал малкия на училище и се чудих в кое кафе да изпия първото питие за деня,аз минах през стария квартал,онзи в който бях отраснал.Малък,схлупен,но много задружен,а сега бе изпъстрен с множество огромни сгради,модерни заведения и сякаш моята “Дъга”стоеше там за да напомня,че все още има бедни хора,едва събрали стотинки за кафе в пластмасова чаша,а това си беше лукс за посетителите на “Дъга”,и тогава,тогава видях белязания.Минах покрай кафето,отвътре бумтяха познатите хитове на силиконовите кукли,а старите алкохолици още от ранни зори се надпреварваха кой кого ще надпие и точно в този миг забелязах скъпата кола,паркирана пред кафето.Зачудих се,за да караш такава кола в София и по точно да е паркираш и да си пиеш кафето спокойно,трябва или да си от хората на турчина или просто да си луд.Любопитството ми надделяваше,не бяхме в добри отношения с турчина,затова предвидливо свалих предпазителя,поставих стоманата на удобно място и влязох вътре.Носеше се аромат на чесън,оцет и долнопробно кафе,старият касетофон издаваше багажа,по често се чуваха зарчетата на табладжиите.Видях го и се просълзих,това бе белязания,моят мил другар с когото не се бяхме виждали от дванадесет годишни.Издебнах го в гръб,сложих пръст на гърба му и с най-дрезгав глас му казах:-Ако до три секунди не кажеш кой ти счупи ръката в четвърти клас,ще те натъпча с олово.Първоначалния му уплах,премина в широка усмивка,преобърна ме,сграбчи ме и ме зацелува.-Анто,приятелю,колко време мина малки предателю,колко време мина.Всеки разказа своята история,тук в това кафе в което се напихме за пръв път с мастиката на бай Величко.Но все още усещах нещастието в очите на белязания:-Нашто момче,кажи ми по дяволите какво има,кажи ми?-Мъчно ми е Анто,имам поръчка,от онези,за които не искаме да говорим,нали знаеш.-По дяволите,кой нещастник иска това от теб.За тези поръчки никой не говореше,те бяха най-тежките,най-долните,след тях дори и най-кръвожадните хора плачеха,повръщаха,а повечето не издържаха психически,това бяха убийствата на деца.-Господи Анто,дойдох тук за да се напия,не мога да го направя,нищо не ми пречи да пусна куршум на човек,но това е дете,невинно дете.Знаеш,че ако не го направя,следващия ще съм аз.-Знам приятелю,знам.Пихме по още едно и се сбогувахме.Няколко дни след това научих,че тялото на белязания е намерено мъртво в колата,официалната версия бе свръх доза,но всички,които сме в това течение знаем,че това е просто поредното убийство за неизпълнена поръчка.Тогава за пръв път видях сълзи в очите на убиец и тогава разбрах,че дори и в него бе останало капчица доблест,жертва себе си в името на бъдещето.Почивай в мир приятелю.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Abrel
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-12-21
прочитания: 167
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7550
Автори: 2042
Произведения: 45911
Съобщения: 201803
Лексикони: 2048
Коментари: 68536
SMS-и: 800
Снимки: 4703
|
|
|
