Да се събудиш сутрин,
а да те няма в деня ти.
В домът в надежди сгушен,
мечтание в съня ти...
Какво е туй,човек без дом,
като огнище без жарава,
в чуждо дири си подслон
и е обречен да изстрада...
Легло и покрив,хапка в устата,
та то било и в крайния квартал.
С усмивка някой да отвори ти вратата,
да те покани у дома,но не от жал!
За днеска толкоз,стига с мечтите,
за някакъв си рай сред пустоща.
На дневен ред за теб не са мечтите,
а как да оцелееш от студа.
Как сгушил си се скитнико,във вехтите завивки
и пода в ъгъла за тебе... не е нищо.
Неволно тялото ми обладават тръпки,
поглеждам,подминавам и ... забравям всичко!
