СЪВЕСТ
На всеки му в душата спотаена тихичко си чака съвестта. За съдник тя е отредена на думите и нашите дела. * И без особени изяви дълго може да говори тя, че каквото във живота сме посяли, него ще пожънем след това. * Че спомените тя ще ни прелиства и чиста ще е в чистите сърца, но като буца в гърло ще притиска коварството и подлата лъжа. * И да наказва съвестта умее, да се превърне в ад или пък в рай - за добрините във сърцето ни да грее, за лошите дела - да ни тежи до край.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vivi_pd
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-12-22
прочитания: 187
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
