Не ме боли, дори не плача.
Е, вярно е, че радостна не съм
мълчалива съм, когато дойде здрача
но не сълзи, а дъжд вали на вън.
Не бъркай, не е вик на отчаяние
това, което устните крещят
навън порой е и от състрадание
за дърветата, които с мен не спят.
Да, мокро е лицето ми
и тъй силно зачервено,
в мене свило се сърцето ми,
но не от болка, просто е студено.
Защо ме гледаш тъй недоверчиво
не виждаш ли, че истини говоря
на сладкото не казвам, че ми е горчиво
с твоето мнение, знаеш че не споря.
Да, прав си.В стаята е топло
и не е нощ, ами е ден
не дъжд, а слънце грее кротко,
но порой бушува вътре в мен.
