Води ме...

*Явно отдавна във теб са горели

 и дълго са бранили своята власт

 зениците мои сред преспите бели

 и кроткия спомен,останал след нас.

*И дълго са чакали длан окрилена

 да следва едва уловена следа.

 Превръща се зимата в пролет зелена

 и бавно топи се вековен леда!

*Топла ръка с неподправена нежност,

 вземи ме,притисната в своята гръд.

 Води ме

през тази притихнала снежност

 по твоя единствен и истински път!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf