изповед

Може  би това писмо тръгва към теб трърде късно...Но сърцето ми крещи да опитам да те върна,да върна невъзможното......

Със всеки изминал ден,със всяка изминила минута ,упреквам себе си..За това че нямах куражът да призная,дори пред себе си очевидното.Упреквам себе си за това че замълчах и те пренебрегнах,от стах какво ще кажат хората .Да ,аз съм от част от тези ,които не могат да изживеят чувствата си пълноценно...Упреквам се за това ,че не те оцених и не видях че си до мен...НЕ  видях как постепенно се настаняваше в живота ми,просто не съумях да те видя.Гледах ,но не виждах,.....

Прости ми за това

Все още съм мислено с теб . Но  ми е трудно да изрека така  желаните  думи :

"ЛИПСВАШ МИ"

Всеки  ден без теб е една химера.Упреквам се за това че не бях себе си .Все още си задавам въпроса има ли значение възрастта чак толкова.Дали това ане е част от някакъв защитен механизъм вътре в нас коити иска да ни лиши от сладко -горчивата истина за живота.Не зная ,а ти?

сега вече те няма в моя свят и бавно потъвам в забвение.А така ми липсваш... Аз нямам право да  се меся в живота ти,но  би ми се искало да разбера дали си  намерил онова чувство наричано още "любов".Цилно се надчвам да е така ,защотого заслужаваш.В живота са малко нещата  ,за които си заслужава д асе живее.Търси  и ще ги намериш.

Само едно мога да ти пожелая -да изживееш възможно най -пълноценно тези мигове.Намери  някои за когота да бъдеш всичко

и ще се почустваш най-богатият човек на света .

Време е да те пусна  ,а аз да си отида .Мълчеливио само с поглед ще ти кажа че ще ми липсваш... обещай ми само едно:

Да търсиш щастиетоси и ако го срещнеш случайно,да не му позволиш да изчезне без следа от живота ти.....

Сбогом.....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf