Зимна приказка

Вълчиците в кристалната гора
пренасят сенките си
през цветята на дъгата
и вият вихри от опушена тъга,
преди в снежинки да се срещнат
над земята.
Декември излинява и мълчи.
Подготвя се за празник светлината.
Елхички крехки с пламнали очи
протягат пръстчета да уловят Луната.
С гирлянди от усмивки и печал
ще украся деня си непокорен.
В сърцето - болка. Непростима жал.
Ще ги оставя да заспят.
В миг тежък. Морен.
И после ще танцувам до зори
с флуидите, раздрали тишината
на ноти тъй красиви, че почти
забравям се и в мен звучи стакато.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-12-24 г.
прочитания: 144
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172140
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433