Спасение

*

Към теб протягам нецелунати уста,

във теб да бъда белегът след рана.

Дошла съм тук с на вятъра плача,

притискам те и тихо... ще остана.

*

И сама ще прилаская всеки звук,

който ме дели от теб самия.

И ти ме приласкай - сега и тук

в свойта бяла перлена магия.

*

До мене остани - когато нощем

се спусне сянка на печален зов,

звездите ще изригнат в стон за прошка

и ний ще се спасиме... със ЛЮБОВ!!!

********************************

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf