Като в стих...

Нека да си кажем тихо"Сбогом",

няма нужда от сълзи и разпри.

Душата ми се стегна в изнемога,

цялата на кръст ме разпна!

Нека всичко отшуми...във рима

ще остане твоето дихание.

След всичко само тя ще има

моето безбуквено признание.

И нека цялата ни зла агония

се сгърчи,повалена от премала.

Една въздишка,кротка като спомена,

да остане...подир нашата раздяла.

О,тя ще помни,тя ще съхранява

това,което,мили,ти спестих.

И няма нищо да ни обещава

този неусетно побеляващ...стих...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf