Ела, при мен любов!
Защо те няма теб - ти, който ме обичаш? Живееш ли в света? Защо тогаз не идеш? Обичам те! Ела! Със обич ти стопли душата ми голяма! Не...Ти не си роден. И нийде теб те няма. Обречена съм аз да страдам всеки час във самотата няма. * Обичам те! Ела... и сгрей сърцето нежно от болка натежало и тежко наранено. Душата ми стопли! Виж кръв от нея блика! Спаси ме ти, спаси! Ела и целуни очите насълзени! И обич ми вдъхни - ти, обич неродена... * Отнийде зов не иде! Кат гроб мълчи Земята... Пустиня - страшна, зла... Аз тичам през света. Навсякъде те диря. А ти не идеш пак и аз съм уверена, че ти си сън, химера, съзвездие далечно, съгряло мойто рамо... * Ела, при мен любов! Кажи, защо те няма? --- 1988
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: annavlad
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-14
прочитания: 362
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|