Бащино гнездо

Лиших детето си от роден дом.
Но как се учи птиче да лети,
когато няма бащино гнездо,
небе на сини, слънчеви мечти?

И как ще крепнат младите крила,
как бури ще посрещат във небето си?
Познавам тази участ детска. Зла.
Но с нея аз осъдих и детето си.

Не се научих да летя през лято.
Небе си нямах от простори сини.
Догонвах с тъжен поглед всяко ято
и преживях живота си във зими.

Не се завърнах никъде "в дома".
Не ме посрещаше на прага рамо.
И тайничко завиждах на гнезда,
в които чувах топло "татко", "мамо"...

Ограбих си детето от дома,
във който да съзрее за живота.
Ще ми тежи до гроб една вина,
че с жив баща, останал е сиротен.

И само ще се моля да сполучи.
По-трудно без гнездо е да обичаш.
Дано суровият живот да го научи
на полети и как да бъде птиче.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-12-27
прочитания: 224
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48584
   Съобщения: 213817
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73136
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937