Кънтеж...

Обичам когато Небето

докосне ме с лунни лъчи,

отново прониже сърцето

със своите жарки стрели

и аз да съм част от онази

безмълвна сама тишина,

която душата ми пази

от черната гръд на смъртта.

Онази нестихваща рана,

без милост пронизващ ме хлад

тъй жално след тебе остана

сред сивия,калния град...

И в този град-мрачен и светъл

се сгушват любов и мечти

и реплика,що си изрекъл,

остава след теб да кънти!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf