Самотата-
старият ловец
на души помръкнали,
тревожни,
равнодушно,
с опитни ръце
примката за мене е заложил.
Как се е промъкнал
не усетих,
но ме стегна здраво-
няма мърдане-
блъска се
отчаяно сърцето,
пак на свобода да се изтръгне,
огънче раздухва
от надежда-
вика те на помощ...
Ех,приятелю,
то не знае,
че сега при него
точно ти ловеца си изпратил