Защо повтаряш старите си грешки и пак затръшваш входната врата ? Защо проваляш всичките ни срещи - убиваш бавно в мене любовта ?!
Отново слушаш сляпата си ревност, дори не търсиш своята вина ... Аз бях ти дала цялата си нежност, но ти и нея бързо пропиля.
Защо си мислиш, че не те обичам, и убеждаваш себе си в това ? Нима очакваш в тебе да се вричам - сама от всичко да се отрека ?!
Недей да плачеш, вече няма смисъл - макар и да съм с тебе на инат, животът ни така ни е орисал - да бъдем непозната с непознат.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------