Родино!

Виновна ли си ти, Родино моя,

че те напускат

твойте синове?

Аз вярвам -

ще се върнат те отново

под твоето

най-слънчево небе.

***

И тръгнахме...

Дори не се запитахме:

- Къде и как; защо и докога?

Далечни хоризонти

ни привличаха -

с далечна,

непозната светлина.

Далечни хоризонти ни привличаха.

Далечни

си останаха

за нас.

Все бързаме -

залутани,

все тичаме.

И никога

не стигаме до тях.

Все бързаме залутани,

все тичаме ,

изгубили

посока

и следа.

Със чужди думи

във любов се вричаме,

но само сън остава

любовта.

И сънища ни връщат

във България...

Кажи, Родино,

чувстваш ли и ти -

когато ни разделят

разстояния,

усещаш ли

как страшно

ни боли?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf