Котешки рай
Много мацки имаме в дама, търкалят се в старата слама. Всяка сутрин ги храни татко, попарка си хапват, сладко, сладко. Само дето не им дава салфетки, някои са наши, други са съседки. Много са диви - не мож`ги погали, оня ден на мама каймата изяли. Лятос се храним навън, на двора, след нас веднага се събира отбора. Събират се и чужди и наши, почва лизане на чинии и чаши. Грабнат някое парче и под колата, едвам ги изтърпява и жената. Все й се врат между краката, налитат на мръвки не на салата. Най - много им се радват децата, не нашите, а тези от махалата Дават им и сладки, и бомбони, чакай котка мишки да ти гони. Иначе са много шарени - красата, а мишките се радват на свобода. Такива са котките в наше село, да гонят мишки не е тяхно дело. Котки и мишки вече заедно лягат, и котките от мишките даже бягат. Н.Василев
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: stefyvas
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-12-30 г.
прочитания: 133
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|