Котешки рай

Всяка сутрин ги храни татко,
попарка си хапват, сладко, сладко.

Само дето не им дава салфетки,
някои са наши, други са съседки.

Много са диви - не мож`ги погали,
оня ден на мама каймата изяли.

Лятос се храним навън, на двора,
след нас веднага се събира отбора.

Събират се и чужди и наши,
почва лизане на чинии и чаши.

Грабнат някое парче и под колата,
едвам ги изтърпява и жената.

Все й се врат между краката,
налитат на мръвки не на салата.

Най - много им се радват децата,
не нашите, а тези от махалата

Дават им и сладки, и бомбони,
чакай котка мишки да ти гони.

Иначе са много шарени - красата,
а мишките се радват на свобода.

Такива са котките в наше село,
да гонят мишки не е тяхно дело.

Котки и мишки вече заедно лягат,
и котките от мишките даже бягат.

Н.Василев

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf