ВСЕ ПИТАШ... ПИТАШ...

Защо все питаш,кога ще дойда?
Не закъснявам ли?
Знам,че те мъчи очакване...
Но в този живот много препусках.
Към края съм. Реших да изчакам.
Искам да имам други приятели.
За верността им, още сега се съмнявам.
Тези,които ме обичаха...Истински
са много далече...От там никой
още не се е завърнал.
От много и фалшиви прегръдки
се прекърши душата ми.
Знаеш ли, търся само една,
която да ме възкръсне... Изгаряйки.
Искам да дочакам един... Само един,
който не иска да изпива сълзите ми.
Аз отдавна съм спряла да плача.
Ако реша да дойда...Ще ме целуваш ли?
Но не така... Целувка за тръгване.
Много по истински... За да остана.
Нямам сили за ново пътуване
Много близко са Ада и Рая.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vessi-linna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-12-30 г.
прочитания: 134
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7276
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169154
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404