Печална равносметка

На границата между края и началото,
седя замислена и в плен на меланхолия.
Виждам непознат образ в огледалото
и се питам: "Коя е тази? Познавам ли я?".

Тя ме поглежда със смразяващ поглед
и аз успявам да доловя тъгата в очите й.
Прилича ми на волна птичка, сломена в своя полет,
опитвам се да видя нещо познато в чертите й.

Уви, пред мен стои образ напълно непознат,
гледа ме свирепо и неприветливо.
Лицето й за миг се промени, видях искрици в очите да трептят
и ето - навя ме спомен, но дали е възможно това да е момичето игриво,
което бях преди да се впусна в житейския кръговрат?

Тя видя, че я познах
и сведе очи, безмълвна и засрамена,
почувствах как за секунди умрях,
в нейния образ бях аз преродена.

Няма и спомен от чистата ми душа,
от сърцето ми, пълно с любов.
Усещах силно желание да руша,
да наказвам по начин тъй безмилостен и жесток.

Настъпи смъртта на едно наивно дете,
роди се в мрака една жена коварна и зла.
Моя плът и кръв е тя, но не ме съдете...
Без вина, виновна съм аз. Е, Нова година, добре си ми дошла!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: self_experiment
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-12-31
прочитания: 138
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7592
   Автори: 2051
   Произведения: 46565
   Съобщения: 228222
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69769
   SMS-и: 803
   Снимки: 4742