Завръщане

Три години след наш`та раздяла
аз заминах, напуснах страната,
но пазех те в себе си, цялата в бяло,
и плашех с теб самотата.

Заминах натам, гдето пътят завива,
завива, по посока на вятъра,
гдето небето с морето се сливат
и клокочат вулкани във кратери.

Затварях очи и в тихите повеи
на вечерния бриз и вълните
дарих ти сърцето си, винаги твое,
дарих ти го - там сред мъглите.

Там, гдето морета кристални
къпят земята с пенливи заливи,
там, гдето гларуси жални
се реят в очите ми палави.

Там, на природата в театъра,
седнал на мокра скала,
крещях твоето име във вятъра
там, над вълните в нощта.

И една се разби, и в грохота рече ми:
"Хайде, върви си във къщи,
не знаеш ли ти, че назад, момчето ми,
морето нищо не връща?"...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf