Невидим път...

***Повярвай, сърцето най-точно усеща

кога съм ти нужна, кога съм опора...

При всяка неволно пропусната среща

те търся в очите на другите хора.

***Но те не разбират най-сляпата мъка,

не чуват, не виждат тъгата ми зла

и бавно превръщам ги в истински пъкъл.

Ето защо аз при теб съм дошла.

***Ти да си фарът, проблеснал в мъглата,

да бъдеш най-светлата вярна посока.

Може би ти си избран от съдбата

да гониш свирепата болка жестока.

***И може би ти си онази надежда,

която помага ми пак да мечтая.

Ето защо все към теб ме отвежда

онази невинна пътечка... КЪМ РАЯ!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf