Ревнивец

Недоспал вятър събуди ме

и забрули лицето ми сънено.

Ситният бял сняг забули ме

с небесен здрач. Напъден е.

Цяла нощ будувах и бродих

из Морфеевите полета -

къде ли с теб не ходихме -

живот за едно столетие.

Но ревнивият вятър събуди ме.

Разбра, че само теб сънувам.

Задуха свирепо и прокуди те,

а навън - той ме целуваше.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf