Самота

Като разбунено ято се пръскат

в тъмнината на стаята мислите.

Стори ми се... дочувам стъпки...

Не! Дъжд затропа по циглите.

Някой каза, че измисляме спомени,

та когато останем сами,

да не мислим, че сме ограбени,

а издигани до висини.

Не му вярвам. Връщам се

все при теб. Щастлива се рея.

Но ми става студено, загръщам се.

Търся огъня ти - да се огрея.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf