StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

Срещата...

Там, в планината на черна пътека
изщрака моторът, угасна колата.
Грабнах сакото и тръгнах полека,
напряко поех през гората.
Някъде там зад малкия рид
трябваше да има градче,
а там във река, на участък открит
се къпеше малко мече.
И като малък съм влизал в гората,
когато бяхме пастири,
разказвахме си за Сатаната
и че бродели нощем вампири.
Денем в таз чудна природа
не чувстваш в тебе умора,
но нощем, звуци от дива порода
превръщат дърветата в хора.
И вървейки, така с тази "утеха"
ми се искаше да крещя,
денят тихо свали своята дреха
и надяна оназ на нощта.
Въздухът даже беше изстинал,
внимавах и стъпвах по-леко,
не знам колко път бях изминал,
но градът бе още далеко.
Сетне видях огъня лек,
запален от някой в гората,
до него бе седнал едър човек
и странни бяха краката му.
Отнякъде чух кучешки лай,
пристъпих, подадох ръката си,
помолих човека за мъничко чай
и седнах да стопля снагата си.
После разказах му за страха си,
за вампирите, за Сатаната
и двамата потънахме във смеха си,
който отекна в скалата.
Легнахме заедно и моята мисъл
се виеше като пушека плавно.
Не зная кога, но си беше отишъл,
а огънят догаряше бавно.
И на разсъмване, не знам откога,
чувах един свиреп смях
с кози копита, с опашка, рога,
диви очи ми всяваха страх.
Събудих се сам от това приключение.
Душата ми не бе се надявала,
но сетне разбрах как във забвение
нощта, бях прекарал със ДЯВОЛА!

*********************************************

*********************************************


Прелетял годините на миналото,
родил се във пространство и звезди
със кървави очи, вампирски зъби,
съсухрено лице на крехък череп,
напукани ръце и сини нокти,
за да дойдеш в моя сън като кошмар,
който ме изпива като паяк.
Не вярвах, че си толкова зловещ,
представях си те по-невинен,
като палач в изкуството си вещ,
разкъсваш в мене всяка сила.
Отиваш си и пак се връщаш
трагедия, необуздана лудост,
разложен в грях във тръпки и полуда,
със сините си нокти ме прегръщаш.
При угасени светила аз пак те виждам,
виждам те на живо и мълча,
потя се, сетне... смях,
прехапал устни диво се обръщам
и кървави очи във мойте гледат,
от теб не може да се скрие никой...

СТРАХ !!!


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tarapo
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-01-03
прочитания: 168
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 8181
   Автори: 2265
   Произведения: 54620
   Съобщения: 259615
   Лексикони: 2610
   Коментари: 86102
   SMS-и: 822
   Снимки: 5640

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма | Онлайн библиотека
Предавател.ком