Посветено... на прошката

***с благодарност към Уенди***

***Днес точно ти, приятелко сърдечна,

поиска прошка от сина и любовта.

А аз (почти ли безсърдечна)...

самата АЗ създадох клевета!

***Ти казваш, че на думи клетно-мними

почти повярвала си - без вина.

А аз Последният, Любимият,

раних с безмилостна лъжа.

***Ти вече си подала длан човешка

и с тих спокоен благослов

разкайваш се за свойта грешка

и пак изгаряш от любов,

***а аз - изгарям в свойто прегрешение

и нямам взор и сън.

И няма бяло опрощение

за грешката,която съм

***допуснала в безнравна своя слабост.

И съди ме във съд коварен.

И няма обич или радост

в света (и без това покварен!).

***Ела, приятелко, дари забрава,

за раната му открехни ми цяр.

И дай му знак - да се прощава

е най-големият ни дар!!!

***посветено на съпруга ми***

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf