Очакване

Не искам никой да чете душата ми.

Едва заглъхнали последните акорди

на остра и жестока болка,

отново нещо дърпа струните.

Дълбоко някъде, отвъд реалното

надига се и се смалява

човешката ми нужда от обичане

И в тръпнещите ми от самотата устни,

опитва се да свири вятърът,

за да отрони звук на песен.

Така далечен е мигът за песен.

В изцъклената ми от лудост зеница

наднича само зимното мъртвило на природата,

но почакайте...

Напролет аз ще се събудя,

за да целуна всичко онова,

което е замряло в очакване.

Кръвта ще стопли изтънелите ми вени,

в очите ми ще се взриви мъртвилото.

Почакайте до пролетта...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf