МОРСКИ БЛЯН

Къде си бил ти досега?

Къде си се скитал по света?

Къде, че срещам те чак сега,

оказва се, че тебе чакала съм досега!

Съдбата даде ми знак

за спасителния морски бряг.

Появи се ти в нощта, внезапно,

като проблясващ във нощта маяк.

Решила бях, че всичко на света е лъжа,

че приятелите са фалшиви,

а любовта е отдавна мъртва.

Но ти се появи и всичко се промени.

От дълбините мрачни поисках да изплувам,

от дълбините на буреносния ураган.

Появи се внезапно и подаде спасителна длан,

здраво ти ме задържа,

да не би на страха отново да се предам!

На спасителният морски бряг,

поглед вдигнах аз към теб.

Видях те в лунна светлина облян,

тогава аз разбрах какво във теб съзрях:

Отдавна чаканият морски блян!

От сега нататък, щом някъде аз видя ураган,

няма аз да се боя, да се предавам на страха.

Знам си аз спасителния знак,

стига само да погледна към своя

морски блян!

2.01.2008г.

гр. Варна

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf