ПРОЛЕТНО СЕ РАЖДАМ...

И днес си замина
деня
и ми помаха за сбогом.
Последно свиждане
с една ръка, а в
другата - шепа прах
за живинка.
Използва самотата
всяка нощ,
нахално да ме разсъблича.
С остри нокти.
Луната зад черен облак
се покри... разголила
лимоненото рамо.
Похотливо красива е
нощтa.
Докосвa ме. Притихнала
и онемяла...
Боли ме допира. Студено-гола,
притворила очи,
стискам живинката оцеляла.
Мокри са ресниците на
слънцето... Но аз го чакам.
Всеки ден го чакам. Клонка на
влага устояла.
Жилав корен съм.
На студа напук, пролетно
се раждам и
дочаквам оня пътник
закъснял, да си отхапе
от плода със жажда.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vessi-linna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-04
прочитания: 142
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7349
   Автори: 1974
   Произведения: 43471
   Съобщения: 174184
   Лексикони: 1877
   Коментари: 61204
   SMS-и: 769
   Снимки: 4560