Бяла тишина

Празнота, безмълвна и бяла.
Тишина, закотвена в мен.
Душата е сянка от неизказани
думи, сърцето, бавно умиращ
ден.

Пустота, завладяла сетивата.
Безгласно е моето Аз. Римите
замират на устата, а искам в
стих да ги редя.

Безчувственост, тъй жалка.
Сковаващ зимен мраз. Под
снежно беличко одеяло,
приспани са, и чувства,
и страх.

Зад ледени стени се затворих.
Така, не боли. Отварям очи и
живея, но не чувствам нищо,
а това тежи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf