Обгръщам те с ръцете си отрудени,
почивам си със твойта нежност.
Строя за две души прокудени
едно гнездо от миг и вечност.
Създавам спомени за друго време,
за дни, в които съм сама.
Обичан мой, очакваното бреме
понасям с болка, тръпка и тъга.