И в тези сиви дни усетих,
че боговете дават ми любов.
Искрата на поета в мен засвети,
и с нея си написвам стиха нов.
Нареждам думите, които ме вълнуват -
от нечия ръка насочени.
Те, боговете, значи съществуват,
щом мислите летят кат вихър безпосочен.