Защо ти да си жертва

на моите терзания –

на предразсъдъци

и чужди внушения,

с които се боря

като с вятърни мелници

и се лутаме в мрака

като безделници!

В искривена действителност

озовах се без да искам,

нито чувам, нито виждам –

сякаш себе си потискам.

Не, не искам да те гоня,

но защо търпим се питам,

че не сме за тук личи ни –

и с теб в миг отлитам.

Нека край и начало

в едно да се слеят

и завистници дребни

да не ни попилеят!