За нещата от живота

исках да напиша –

за хората, цветята,

не поезия висша.

За момиче и момче,

срещнали се ненадейно

и минута след минута –

влюбили се чудодейно.

За момченцето, което

гонело балони в парк,

щом ги хване, пак ги пуска

и така, та чак до мрак...

За жената на паважа,

тихо плачеща, самотна,

чакаща в мрака сянка,

за да тръгне неохотно...

За мъжът с огнен поглед,

да изхвърли всичко цветно

За семейството, което

всяка вечер се събира

в градината голяма

и щастливо се прибира.

За кутрето на съседа,

дето лае посред нощ,

а пък денем до вратата

верно пази то на пост.

За копнежите, мечтите –

малко смешни, малко цветни,

за страданията, съдбите,

трепетите в дните летни.

Но не мога да опиша

всичкото това, което

мойте сетива усещат

от земята до небето...

И където да погледна

сякаш всяко стръкче диша –

за нещата от живота

искам да чета и пиша!