В причудливи форми
на сенки
рисувам картини
от чувства...
Разговарям със сътвореното,
за да узная
дали е изкуство...
Питам смело изправената гордост -
нима и тя е участник?! Напусто.
Няма е. Този път точно тук е пропусната.
Променливото лицемерие -
и него потърсих насреща.
Нямаше го. Все го изпускам. Нарочно!
Намирам го за порочно.
Проверявам вината за моето поведение.
Главният образ бе откровение!...
Всички други допускам...