Нещо мое...

Разкъсват ме на хиляди парченца

и все така оставам цяла.

Искаш ти да ме разграбиш също,

да си вземеш нещо мое.

После да го назоваваш свое.

Но ти ще ме оставиш цяла.

Парченцата от мен събират

и правят океан от слънце,

искат в него да живеят.

Няма да съм частно слънце,

само твое – лично.

Но светлината ми от теб извира.

Тя копира твоята усмивка,

на тавана в стаята ми я поставя.

За това оставам цяла.

Разкъсаха ме на парченца

и направиха ме украшение,

Но аз съм най-красивото бижу

единствено в очите ти.

И там оставам цяла.

Разкъсват ме на хиляди емоции,

опитват се да ми откраднат и сълзите,

но не давам никой да докосва тебе!

И не давам никой да разкъсва тебе.

Само аз ще те обичам чак до болка,

до разкъсване.

Ала пак оставам цяла.

Нека всичките парченца на душата ми

да наричаш само твои,

нека са разкъсани поеми,

посветени всичките на тебе.

А пък другите дано се уморят...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf