Като Вселена...

Гори снегът - като весталка нежна,

се сипе над съня ми посребрен.

А ти след него няма да изчезнеш -

един останал под снега рефрен.

*Една въздишка, вледенила мрака,

горда вкаменелост, неугаснал вик.

Някой в побелели преспи чака

да го стоплиш, па макар за миг.

*Само миг... и огнекрило слънце

ще дойде и след тебе ще остане.

Ще посее във душата зрънце

на надежда и от жива рана

*ще се превърна в божие творение

и ще изтлея кротка и смирена.

Аз няма да потъна във забвение -

ще остана покрай теб - като Вселена!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf