...а понякога се топи и желязото
и се изтъркват подметките
от дългия път
пясък хвърчи срещу вятъра
и носи разпилени надежди
проправят си пътища мравките
през оголените ни нерви
докато дърветата се усмихват
за последен път
дим бълват шосетата
порталите се затварят
навярно завинаги
и неизбежно избледняват
щастливите мигове
Къде си, Господи
когато се топи желязото?