"Тя пък една гара..."

Уж съм вече гара от Европа,
но никой на вратата ми не хлопа.

Счупени са прозорци и врати,
и никой тук любов не върти.

Няма го оня "дизел червен",
никой не си пие ракията при мен.

От гара станах на спирка,
няма и локомотивна свирка.

Поне да имаше влак парен,
няма го и перона тротоарен.

Наоколо всичко бе в пара,
влакът сякаш пушеше цигара.

Не се чува онова "трак,трак",
наоколо мръсотия и буренак.

И момък вече тук мома не гали,
изядоха ми хляба тия магистрали.

Голям сняг като натрупа пак,
ще потърсите любимия влак.

Гарата ще живне представи си,
с обновените затоплени мотриси.

05,01,2008г.
Н.Василев

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf