Погледнах странен лик в огледалото
- прозрачен, сив,
с големи парещи очи
- две дупки зейнали от огледалото,
крещящи от умора и сълзи.
Уплаших се от болката.
Уплаших се от страшния човек
- безмълвен, грозен.
той се взираше без угризения в мен.
- обгърнат в нечовешка самота.
...и само дупките горяха, пареха
в обвинения, ненавист: "Докога!?!"