Tempus Fugit

Сънувам с очи отворени,
живея в миналото си сега
и събуждам отминали спомени,
събуждам уморена тъга.

Отдавна отказах се
да събирам парчетата пръснати.
Колкото и да се опитвах, оказа се,
че нямат край, от съцето откъснати.

Сънувам спомени, посред ден
и ден след ден, забързано пленен
във своя ритъм устремен,
животът хвърчи покрай мен.

Цветни краски, красиви вихри,
звуци небесни и тонове тихи,
картини безкрайно живи
във моите очи са само сиви.

Толкова близо е тя
и толкова далеч отново,
на разстояние - само една ръка,
а между нас стена от стъкло.

И взирам се замислен в очите й сини,
далечни, божествени, небесни
и тя взира се обратно в моите,
за да види там само себе си...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Tharingail
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-05
прочитания: 137
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48599
   Съобщения: 214156
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73161
   SMS-и: 806
   Снимки: 4938