Quod Sum Eris

Там, по пътеката самотна,
легло е постлано с цветя,
диви тръни, висока трева
и клони заплитат над него снага.

Там, в края на деня,
вятърът пее, понесъл листа,
птици ликуват, храсталак шумоли,
природата се смее, дори да вали.

Там, черен камък стърчи,
гордо изправен, забит мълчалив
с надпис бял от времето зацапан,
дата, две имена и кръст по средата.

Там, с радост всичко цъфти,
красив и истински живот струи
и малка пъпка разтваря цветчета,
и до нея малка снимка стои.

Там застанал, не плачи,
поспри, огледай се за миг дори
и виж красотата на новия ден,
а не спомена за нощтния тлен.

Там една душа лети
и понесла хиляди спомени,
над своето легло вовеки,
силно и красиво ще свети.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Tharingail
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-05 г.
прочитания: 106
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7282
   Автори: 1946
   Произведения: 42560
   Съобщения: 171474
   Лексикони: 1832
   Коментари: 59284
   SMS-и: 762
   Снимки: 4439