Вълните на морето се разбихав основите на моята душа.Рапаните до дъно ме изпихаи празна съм, и гола съм сега.
През крехките стени съвсем прозирагорчивината - тежка и обидна, в пределите ми трудно се побира,трепери ми сърцето свидно.
И пада пясък, нямам си сълзивъв моите очи със цвят на въглен.По мислите ми студ пълзии черни чувства се закръглят.
Морето - стар приятел, днес ме мрази,морето днес ме поболява.Привлича ме, привлича на талази...Да ида там... Да се удавя... И му се предавам...