Най-топлите длани...

***Почакай, не тръгвай веднага,

аз виждам грозната тъга,

която душата ми стяга

след твоите стъпки в нощта.

***Зее вратата ни входна,

усещам парфюма ти само.

Ти тишината злокобна

остави след себе си, мамо!

*** "Виновна!" - осъждам те скрито,

"Невинна!" - прощавам ти пак

и с мисъл при тебе долитам,

спряла на чуждия праг.

***Студено е! Зъзна във мрака,

загърната в топлия шал

и твоите длани все чакам

със спомена - светъл и бял.

***Ръцете на всеки човечец

ще стоплят душата ми с пламък,

но няма ръце по-сърдечни

от топлите длани... на мама!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf